"Новата немска медицина" на д-р Хамер

 В последните няколко години Европа буквално беше разтърсена от едно име и едно понятие. Името е Райк Герд Хамер, понятието е „Нова немска медицина”.Признавам, че и за името, и за понятието допреди 2004 година имах съвсем бледа представа. Интересът към тях дойде най-вече с един уникален съдебен процес през същата тази 2004 година. А окончателното ми любопитство „преля”, когато в сайта ми се появи поздравление за Нова година от името на „Нова немска медицина”.Журналистът в мен отново се обади и потърсих ответен контакт. Но преди това за едно друго особено важно понятие, което все повече се налага в онколечението.

Вече категорично се знае, че психологическия стрес може да стане причина за рак. Според класификациите на Световната здравна организация, „заслугата „ му е за около 33 процента от онкологичните заболявания. Един немски лекар обаче настоява, че има една -единствена първопричина за рака и това са психологическите и психическите фактори. Упорството му в предизвика толкова силен гняв сред противниците на неговата теория, че неотдавна му донесе и няколко години затвор.

И така-кой е доктор Райк Герд Хамер / Ryke Geerd Hamer/ и защо неговата „Нова немска медицина” предизвика ярост и съпротива?

Началото е една лична трагедия- през 1978 година загива Дирк, синът на немския онколог доктор Райк Герд Хамер. Като всеки баща, д-р Хамер приема тежко и болезнено загубата на младия си потомък. След известно време той констатира, че вече е в категорията на своите пациенти- тоест, сам си поставя диагнозата „Рак”. Тъй като заболяването се появява наскоро след загубата на сина, доктор Хамер анализира всички възможни причини и достига до прозрението, че злокачественото образувание се е появило в периода на тежкия душевен стрес. Продължението на самоанализът го отвежда до следващото ебеждение- очевидно става въпрос за някаква вътрешна връзка между душевното сътресение и промените на организма на клетъчно равнище. Разсъждавайки като професионален онколог, д-р Хамер стига до извода за пряка връзка между стреса, дошъл от смъртта на сина му и онкологичното заболяване..По-късно той се заема да анализира образци от сканираните снимки на мозъка на свои пациенти и ги сравнява с медико-психологическите си записи на техните прегледи. Така открива подчертана зависимост между определен шок /стрес/, образуваните в този период затъмнения в различни области на мозъка, очевидно увреден по специфичен начин от шока и промените на съответните органи, където се е появил рак.

Герд Хамер достига до следващата стъпка в своята теория- шокът или психологическата травма удрят съвсем инстинктивно по човешкия организъм и автоматически задействат в дълбочина биологическите механизми .Той открива още една особеност- човешката еволюция специално е създала вътрешни механизми за адаптация на организма към тежки обстоятелства. Например млечните жлези на жената незабавно започват да се малигнозират /да изработват злокачествени клетки/, когато майката вижда детето си ранено,а засиленото отделяне на мляко се оказва не друго,а форма на майчина защита. Хамер разглежда много факти и от живота на бежанците- там пък страхът и честата липса на вода започват да подтикват клетките към малигнозиране /изработване на злокачествени клетки/ в отделителната система. За своите доказателства д-р Хамер изследва повече от 40 000 истории на тежко болестно състояние в продължение на много години. Така се появява теорията му, че основа на всяко човешко заболя ване става силно преживяна психологическа травма.

Своите възгледи Райк Герд Хамер оформя като система от твърдения, които нарича „Нова немска медицина „ /”German New Medicine”/.

От собственият си опит, свързан със смъртта на сина му и последвалото тежко заболяване, а и от опита на други хиляди болни, той въвежда за пръв път в медицината понятието „Синдром, предизвикващ рак”. Характеризира го не като обичаен стрес, а като най-жестока психическа травма за човека. От историите на 15 000 пациенти той успява документално да докаже връзка между този първоначален синдром и последващото развитие на злокачествено заболяване на човешкото тяло. Този синдром получава името Dirk Hamer Sindrom / DHS/,защото нарича го на своя син Дирк.

Опитът му в прегледа на хилядите пациентски истории му дава основание да формулира тъй нареченият „Железен закон на рака”, на който, според д-р Хамер, нищо не може да противостои.

  1. Всяко раково заболяване започва с DHS/Дирк хамеровия синдром/ ,изразен чрез брутален вид шок или най-драматичен и остър конфликт, случил се на определен човек, който след това преживява своята психическа травма най-вече в усамотение.
  2. Съществен момент в предизвикването на рака е видът на конфликта или психическата травма на Дирковия синдром DHS,чиито характеристики могат да се открият чрез:
    • Фокусът на Хамер /Hamer focus/ -специфична област на мозъка, която под влияние на психичната травма получава сериозни нарушения и в следствие на това последващо размножение на канцерогенни клетки в органите, свързани точно с поразения мозъчен участък;
    • Локализация на раковото образувание в точно определен участък на тялото;
  3. Съществуваща пряка връзка между развитието на конфликта /стреса/ и развитието на рака в два плана: мозъчен и органов


Според Райк Хамер, втората и третата конфликтна ситуация с DHS може да бъде свързана с първичния конфликт /стрес/. Например диагнозата за злокачественото заболяване, обяснена на пациента, може да предизвика изключително тежка паника и такъв страх от смъртта, който предизвиква например кръгли петна в белите дробове или се превръща в последващ рак на костите. Съгласно теорията му,тези вторични образувания в никакъв случай не трябва да се наричат метастази, а са нов, втори рак, предизвикан от Фокуса на Хамер, който пък от своя страна се образува под влияние на психическата травма. В момента, в който конфликтът благополучно е решен или стресът е преодолян, следва преобръщане и мозъчните нарушения се заличават. В същото това време и безразборно размножаващите се клетки, появили се вследствие на неправилната мозъчна команда по време на тежката душевна травма, също престават да се размножават.,т.е. растежа на раковите клетки спира. Обратният процес на преобръщането се съпрово жда с отоци в областта на тумора, с асцит /натрупване на течности/, с болка. Подчинявайки се на преустроените вече нервни сигнали, организмът започва продължителна фаза на пренастройка,като натрупва отоци във всички проблемни части на организма. Едновременно с това започва връщането на съня, на апетита, макар че слабостта и умората, типични за състоянието ваготония /нарушена нервна вегетативна система/ могат да донесат и невярна диагностика.
Според Райк Хамер, по време на възстановителния процес могат да се получат различни видове церебрални усложнения, в зависимост от продължителността на конфликта и на стопиране на Фокусът на Хамер. В периода на подутините човек трябва напълно да изключи употребата на алкохол, кортизонови препарати, диуретици, кафе. Приемат се само противовъзпалителни препарати, понякога се поставя лед, прикрепен към шията или към челото. В този период силно трябва да се ограничат течностите.

До този момент лекарите -онколози практикуват неписаният закон, според който болните не бива да страдат и затова трябва да им се прилагат обезболяващи лекарства,най-вече наркотични средства. Засилващата се болка, възприемана като сигнал за настъпващата смърт и смятана за нещо страшно и ужасно, в дадения процес на излекуване, според Хамер, ще се струва непоносима в течение на 4 до 6 седмици и спонтанно се прекратява след 2-3 месеца. Важно е да се осъзнае, че болковият синдром е напълно индивидуален за всеки пациент, и ако човек знае това ,ако разбира, че болката е междинна част на раковото оздравяване и се въздържа от приемане на обезболяващи средства, той вътрешно психологически ще се поддържа и ще мисли както за живота напред, така и за светлината, която вече се задава в края на тежкия тунел.

Хамер смята, че едно от най-тежките престъпления в съвременната онкология е поставянето на морфин. При по-ранните стадии на заболяването и сравнително несилните болки една доза морфин или подобен препарат ще е фатална за пациента.

Асега ще ви опиша в най-синтерзиран вид структурата на Хамеровата теория „Нова немска медицина”:
съгласно тази Хамерова „Нова немска медицина” , по време на болестта организмът преминава през няколко фази. След началната поява на синдрома DHS /припомням Ви:Синдромът на Дирк Хамер/ настъпва конфликтно-активната фаза на заболяването СА / Conflict Active Phase/.При нея настъпва нарушение на съня, на апетита, идват различни вегетативни разстройства, причиняващи много и различни по тежест заболявания. СА фазата ,заради неразрешаването на конфликта или непреминаването на стреса, може да продължи месеци и даже години, като за това време е в състояние буквално да унищожи човешкия организъм. Времето на разрешаване на конфликта или утихване на психологическия стрес д-р Хамер нарича CL /Conflictolysis- разрушение на конфликта/.В този етап завършва СА фазата и започва периодът на възстановяване. Фазата, започваща с CL-това е периодът на пълното възстановяване на тъканите на всички органи.

Хамер нарича този етап PCL-Post Conflictolytic phase. В този период организмът надълбоко се прочиства от безполезните ракови или некротизирани клетки ,в резултат на язвеното заболяване на клетките / трябва да знаете,че теорията на Хамер обхваща и разглежда много други болести, освен рака/. Това генерално прочистване се извършва чрез микробите. В периода PCL микробите буквално ни атакуват и ни причиняват инфекции, но освен страдание, в същото време вършат прочистваща функция, като буквално ни помитат вътрешно от ненужната нечистотия. Това, което традиционната медицина нарича инфекциозни заболявания, д-р Хамер го определя като „Епилептическа криза” /ЕС/. Съгласно своята теория, Хамер твърди, че микробите.-чистачи не могат да действат в органите в момента, когато човекът се намира в стресово напрежение и мозъкът му или отделни мозъчни поразени участъци, изпращат неверни кодирани сигнали .Той оприличава такъв мозък като повреден компютър, като обяснява,че самото стресово на
прежение не допуска същите тези микроби- чистачи вътре в тъканите.
Връщаме се на една специална точка в Хамеровата теория- по време на фазата ЕС /Епилептическа криза/ една доза обезболяващ морфин ще е фатална за оцеляването на човека. Защото тъкмо тази доза променя функционирането на мозъка, парализира работата на стомаха и напълно разрушава възстановителните функции вътре в организма. Човекът /онкопациентът/ се оказва в летаргическо състояние,не може да осъзнава смъртоносното влияние на морфина в периода, когато е бил на прага на пътя към излекуването си. Болката,нерядко чудовищна, от втория период в действителност е много забележителен знак на оздравителния процес. Според него поне две трети от диагностицирания рак, след синдрома на Дирк може да бъде спрян, особено в момента на разрешение на конфликта или в преодоляване на психическия стрес. Единствената опасност, според Хамер, в този период е невярната диагностика. При обявяване на диагнозата пред пациента, в резултат на паниката и тежкото преживяване за страх от смъртта се появяват петната на белите дробове. По такъв начин пациент, който е имал възможността да избегне рак, буквално потъва в него. Хамер сочи, че тъкмо острата левкемия се появява в резултат на травмата от Дирк Хамер синдрома. Компютърната томография в такъв момент показва травми в мозъка във вид на петна с концентрични кръгове. Рентгенолозите често пъти ги объркват и ги наричат метастази, а това, според Хамер означава , че стотици хора отиват в напразни операции заради тези невярно разчетени тумори в мозъка.

Според него, важно значение за преодоляване на конфликтната ситуация има физиотерапията. И ако в такова време се приложат ненужни лекарства или хирургична намеса, това напълно ще обърка решаването на конфликта.

Парадоксът на „Нова немска медицина” се съдържа в твърдението, че механизмът на малигнозиране /възпроизвеждане на злокачествени клетки в тялото/ в резултат на психическия шок даже е полезен за организма, но химиотерапията и лъчетерапията и операциите усилват неимоверно този процес, като тъкмо те започват да пречат на разрешаване на вътрешноорганната конфликтна ситуация и оздравяването на организма.

Безспорен факт е, че д-р Хамер чрез своята методика е излекувал между 6000 и 6500 онкоболни в последен стадий рак, като не се забравя, че е излекувал и сам себе си.


Професорът и докторът по медицина Райк Герд Хамер е работил според класическата медицина 15 години, като в същото време е посветил много сили и на разработване на специализиран медицински инструментариум за онкопациенти. След личната си трагедия през 1978 година, когато психически болен застрелва 19-годишния му син Дирк, в резултат на тежката психическа драма, д-р Хамер развива рак на тестисите. Малко по-късно друг вид рак поразява жена му. Независимо от чудовищния му шок, в определен момент той намира сили да надмогне отчаянието си и да започне както собственото си спасение, така и критически преглед на дотогавашните си възгледи за развитието на рака в човешкото тяло.

По неговата теория, всички други фактори- неправилно хранене, вреден начин на живот, замърсена околна среда, наличие на канцерогени в околната среда и т.н. са само дребни фактори, които задълбочават рака, но не го предизвикват. Цялото класическо лечение на рака, включващо операции, химио- и лъчетерапии ,според неговата теория,се намират на върха на списъка от тежки причини, задълбочаващи рака.

Накрая ще допълня един красноречив факт в неговата биография- теорията му предизвика толкова остри нападки и настървение от медицинските среди, че срещу него се надига вълна от съдебно преследване. На 9 септември,2004 година. Райк Герд Хамер е арестуван в Испания, после е екстрадиран във Франция по искане на тамошни съдебни власти. Така вече 70-годишния професор е осъден на 3 години затвор. Формалното обвинение към него е, че е въвел методи в частната си медицинска практика без съответните лицензи. На съдебното дело от него искат да се откаже от основните постановки на своята „Нова немска медицина” / спомняте ли си едно дело в средновековието, когато от един учен искат да се откаже от настояването, че...Земята се върти?!/ Обвиняват го и в смъртта на много хора, които са му повярвали и са отказали лечение по класическата медицина.

След присъдата и откарването му в затвора последват много публични протести, включително и на авторитетни медицински центрове и учреждения .През 2006 година е освободен от затвора предсрочно, заради големия натиск от европейската общественост.

А ето и медицинските клиники, където методът „Нова немска медицина” е преминал през клинически проверки:

  • университетът във Виена -Австрия/1986 година/;
  • клиника в Дюселдорф,Германия /1992 година/;
  • клиники в Трнава и Братислава, Словакия /1998 година/


От всяко от тези места са получени много убедителни и впечатляващи клинични резултати.

А аз ще завърша този разказ по типично филмов вариант: коментарът оставям на вас.

нагоре