Господар на отровите

   Не се притеснявайте от такова заглавие. Ще ви  представя човек, който познава като петте си пръсти отровните растения и е намерил свой начин да ги „ впримчи” в борбата с рака. Направил ги е послушни помагачи чрез познанията си, разгадал е буквално до микрон биохимичните им качества и ги е изправил като защитна стена срещу раковите клетки.
   Човекът се казва д-р Сергей Валериевич Корепанов. Онколог. Автор на забележителната книга „Растенията в профилактиката и лечението на рака”, привлякла вниманието на руски и чуждестранни онкокапацитети. Директор на клиничен център за онкологични заболявания, директор на лаборатория и предприятие за производство на неговите патентовани „фитосбори”,тоест сборове от растения, подсилващи имунната система и  помагащи за туморна регресия.
   Това,послното, е различното в лечението,което прпилага д-р Корепанов на своите пациенти.Всеки създаден от него лечебен вид  представлява екстракт или сбор от по 24,25,26, вида растения, съчетани по невероятен начин. Екстрактите  на д-р Корепанов се извличат по специален вакуумен нискотемпературен метод, така че да  се съхрани природната сила на растението.
   Други представители на изключителната флора на забележителния Алтайски край, / разположен  в Югозападен Сибир, на територия, доста по-голяма от България, в географското ъгълче, където се съседстват границите на Казахстан, Китай и Монголия/, се превръщат в специални пресовани блокчета и се приемат от пациентите му чрез накисване в гореща или преварена вода. Обикновено всяка серия се прави по следната му схема: половината мощност се предоставя само на един, два или най-много три  основни вида, останалата половина е за другите 23,24 ,26.. растения. Цифрата е малко относителна, защото д-р Корепанов знае и съставки от по 35 растителни вида. Всичко е точно разчетено- основната доминираща енергия, идваща от един или два растителни вида, се допълва от палитрата на повече от две десетки други природни дадености. В крайна сметка се получава съвършено чист биологичен продукт, който буквално покрива всяка пролука, направена в човешката имунна система.
   За да го разберете, ще ви представя  специалния по своята насочена антиканцерогенна имуномодулираща сила „Екстал-1” /серията е от 4 вида, с различна предназначение и действие/.Основата, ударната сила, е предоставена на корените на прочутата по цял свят левзея  сафлоровидна, известна у нас и с името „Еленов корен”.Останалата половина  за въздействие е разпределена на:
   блатен аир, лекарствен алтей, птичи планинец, хилядолистник, клиновидна зизифора, храстовидна пръстенка, късотръбен трутовик, аптечна лайка, лекарствен дънник, дебелолист бадан, продупчен зверобой, кървавочервен  глог, червена боровинка, лекарствена календула, теснолист  кипрей, везанолистен брашнар, двудомна коприва, малина,червена  рябина, кафява шипка, голям крайпътник, гола  малцовка,
черно френско грозде, черноплодна рябина.
   Как сте след такова четене? А представяте ли си какво идва на помощ в човешкото тяло, поразено от рак? Едно специално съчетание от природна сила,създадено след многогодишни проучвания, после изследвано, после проверявано и изпитвано от д-р Корепанов.И чак тогава включено в различните му схеми на лечение и подкрепа.
   Вижте  конкретното приложение на същия този  „Екстал-1”,създаден за общоукрепващо,антиканцерогенно и имуностимулиращо действие при:
  • -общо отслабване на организма;
  • -възстановяване след тежко заболяване и операция;
  • -в периода на химио- и лъчетерапия;
  • -при патологични /злокачествени/ процеси в организма, с наличие на имунодефицит.

   Нарочно избрах този продукт, защото се надявам в близко време да го виждате с очите си. Затрудних се при превода- в нашия  свят са непознати повечето от тези растения, те са характерни за оня географски ареал. За други имаме бегла представа-  например рябината е дърво с кичести гроздовидни червени плодове, това дърво също не расте у нас и го има само в един или два софийски паркове като атрактивен див представител.
   Ако имате край себе си атлас, потърсете на картата на Русия Алтайския край. Той е нещо като сърцето на Сибир-  с тайга, езера, реки, планината Алтай, съседната Тян-Шан..Един от онези географски ареали на света, където човешката цивилизация  все още не е нанесла своя технологичен удар. Там природата си остава почти такава, каквато е била преди 2 или 10 века. Може би затова точно тук и на отсрещната китайска страна се намира съхранен цял „букет” от едни от  най-мощните антиракови растения на света: златен корен, еленов корен, аконит, жен-шен, сибирски жен-шен...
   Може би точно затова е толкова впечатляващо изследването и производството на тези биологични препарати и продукти,създадени от д-р Корепанов..Навярно затова, наред с клиниката му, посещавана от хиляди онкопациенти, е уникална както лабораторията му, така и ръководеното от него производствено предприятие..А защо не  и факултета по практическа специализация на лекари, идващи при него, за да бъдат  практически обучавани в тайните на растителната антиракова сила?
   По негови думи, вече две десетилетия не само лекува с помощта на растения, но е успял и да се добере до  всички възможни писания за лечение на рака още от дълбока древност- в книгата му има цитиран и лечебни методи например на Хипократ, сочат се доказателства от ранно средновековие, отпреди 4-5 века,...От нея може да се състави буквално историческа енциклопедия за борбата с рака от античността, та до наши дни.
   Навярно и затова е с такъв интерес е очакван периодичния му прием и консултациите му в Москва, в Националния руски онкологичен център „Блохин”..В различни руски сайтове думите за него са в една посока-благодарност ,признание, уважение. Направиха ми впечатление написаните редове от негови колеги-лекари, на които е помогнал и помага да се справят с тежката диагноза. Впрочем, последният път го открих на летището, на път за столица на съседна държава..
   Издирвам го от месеци и  когато най-после  се добрах до  координатите му, първоначално ми отговориха: да, приемаме съобщението Ви и ще го предадем при първа възможност.После дойде второ писмо: д-р Корепанов ще се завърне от експедиция след 10 дни и ще можете да разговаряте ..
   Едва преди няколко дни обаче разбрах, че за да изпълни молбата ми за пряк интернетен  контакт , е оставил в планината експедицията с практикуващи лекари на свой заместник  и се е върнал една седмица по-рано долу в големия град.
   Нарочно не се спирам на този изключителен момент: как става така, че силно отровни, убийствено отровни растения, в неговата практика се превръщат в послушна и надеждна помощ в борбата с рака. Вместо това подбрах няколко  фрагменти от неговата книга.

   Четете сами:

                                 Червен мухомор/Atanita muscarina/
   Имам особено отношение към мухомора. Именно той, първи от отровните растителни видове, беше включен в лекарската ми практика, от него видях първите положителни резултати.
Разказаха ми за старец от Алтай/планината/,който след своя специална обработка на гъбата мухоморка  е казвал, че  по-вкусна храна от тази гъба няма. Вярвам на тази история. Още в 1851 година  руският изследовател Д.Кайгоров поразил тогавашните учени мъже, изяждайки на научния съвет ,пред очите на всички ,0,5 кг специално приготвени мухоморки.
Рецептата,за съжаление,не открих.
   В народната медицина на Алтай мухоморът е много популярен. Съществуват най-общо казано, поне три способа за приготвяне на лечебни препарати  от него. Най-разпространен и малко необичаен е следният начин: шапките на мухомора, без пънчето, се натрупват плътно в стъклен буркан /най-често трилитров/, затваря се с пластмасова капачка. Бурканът се закопава в земята на дълбочина един метър / минимално атмосферно колебание, оптимална температура/.Откопават го след 3-40 дни. Получената нееднородна маса се прецежда през 3-4 слоя марля. Така от този трилитров буркан се получава около 0,6-1 литър  тъмнокафява течност, със специфичен мирис.
 Съхранява се в хладилник .Без никакво добавяне на спирт, на повърхността на течността се появява тънка покривчица плесен..Но от това свойствата на течността не се развалят. Може да се консервира със спирт в съотношение 4:1/ една част спирт, четири части мухоморена течност/.Смята се, че така свойствата на мухомора  не се губят за около 2 години.
   При онкологичните заболявяне се приема вътрешно, чрез устата. Много по-често от другите растения,мухоморът се употребява в постоянен режим,т.е. започва се с 1 капка дневно, докато се стигне до необходимата доза от 20-30 капки и така  в тази максимална доза се продължава напред  1-2 месеца. След почивка от 7-10 дни схемата се повтаря...
 Като местно лечение  тази смес оказва изразено и ефективно противовъзпалително и ранозаздравяващо действие. Наблюдавах няколко случаи на също така  ефективно излекуване на дълго незаздравяващи гнойни следоперационни рани....
.............................................
   На човека може да се погледне от безкрайно количество точки. Аз например съм принуден да разделям хората само на три групи:
Първа:неболедуващи от рак или незнаещи,че са болни от рак;
Втора:пациенти,на които е открит рак и на които онкологичните центрове помагат или поне се опитват да помогнат чрез специално лечение;
Трета:онкоболни, на които официалната медицина не може да помогне въобще или вече е изчерпила всички възможности.
За първата група сметнах за уместно да посветя всичките си препоръки в раздела”Профилактика на рака с помощта на прости и естествени средства”.Комплексният подход е повече от ефективен, защото в тази глава засегнах и други, според мен,важни въпроси на профилактиката.
За болните от втора група, идващи за прием в нашия фитоцентър „Алфит” ние назначаваме индивидуални за всеки отделен човек растителни сборове. Тези фитосборове включват
-общоукрепващо действие; поддръжка на поразените органи;
профилактика  на страничните действия /става дума за химио- и лъчетерапията/; лечение на съпътстващите заболявания.
   За съставянето на такива индивидуални фитосборове в нашия фитоцентър винаги има на разположение поне 40-50 вида растения В дадения случай ние разглеждаме фитотерапията само като допълнителен,спомагателен метод, подобряващ резултатите на основното медицинско лечение във фитоцентъра. Прилагане на силнодействащите отровни растения в този случай/на втората гупа/ е изключен.
   Но пациентите от тази втора група се разделят на две- те или попадат обратно в първата група, тоест излекуваме ги, или отиват в третата група...За третата група отровните растения стават важни и на първо място...
.....................................
   В днешни дни даже слънчевия загар е вече повече опасен, отколкото полезен. Предполагаемите канцерогенни вещества, предизвикващи рак, са много. За пълното им изброяване е необходимо отделна книга. А колко са неизвестните?Между другото, даже самия механизъм на възникване на рака още не е дешифриран докрай....Все пак, може да се смята за напълно доказано, че за възникването на страшното заболяване са необходими два основни фактора: въздействие на вредни привички за организма/вземете тютюнопушенето  и замърсяване на атмосферата/ и силно отслабване на защитните сили на организма.
   За промяна  на първия фактор са необходими коренни преобразувания в обществото..А за да се въздейства на втория фактор, тоест да се укрепи човешкия организъм,може да се пристъпи веднага към действие и при това растенията стават незаменими помощници...
   Отказ от пушенето
Много е просто, пушачите е достатъчно да бъдат заведени в пулмонологичното отделение на онкоцентъра.Като видят очи в очи рака на белите дробове/в Алтай-на първо място по честота сред раковите заболявания / ,половината „екскурзианти” тутакси ще забравят пушенето и освен това ще престанат да опушват в жилищата си и своите собствени деца
   Диетата
 Въпреки огромното ми уважение към растенията,смятам, че диетата в профилактиката е с огромно значение Несъизмерими са по сила на въздействие  например неголямо количество растения и количеството на преминаващата през организма добре подбрана храна. Впрочем,растенията и диетата са неразривно свързани.
   1.Количество на храната
   Хранителните ни потребности са неопределени и индивидуални.Таблицата на карлорийността следва да се приема само като ориентировка. Единственият прост и надежден критерий за разумно количество е масата на тялото. Напълно подходяща е формулата ” ръст- 100”.Тоест при ръст 170 см оптималната маса е 170-100=70.При високите хора със слаба мускулатура формулата е  „ръст-105”.Никакви поправки за късната възраст. Ето това е и първата трудност. За да се поддържа подходящото тегло, се минава през пътя на самоограниченията, което пък изисква напрежение и сила на волята.
   На мен ми е най-близка нестандартната, но напълно естествена гледната точка на американския лекар Шелтън- да се приема храна само при поява на чувство за глад. А това се случва не толкова често, то идва само веднъж-два пъти дневно. При това е необходимо да се различава  глад и апетит.
Апетитът-това е когато мислиш за определена храна или ястие. Гладът-това е чувството, когато искаш да ядеш каквото и да е, идващо ти на ум. Само в това време органите на хранителната система са готови за работа. Строгото определяне- хранене по часове- не е предвидено от природата.
   И все пак за хронично болните и то при стомашно-чревния тракт, най-добре подхожда  три-четирикратното редовно хранене. От масата трябва да се става  с чувството за известно недояждане, тъй като усещането за насита отстъпва по скорост на поглъщането на храната.
Следва да ви напомня, че максимално натоварваща  масата на тялото  е вечерята.
   2.Качество на храната
................ Смятам за идеални принципите на известния американски диетолог Пол Брегг: половината от храната /50 %/ следва да бъде  сурова, растителна. Това са плодовете, зеленчуците, тревите- все достъпни за всеки конкретен район. Месото- веднъж на ден, но не и вечер. Това е оптималното съотношение на храната за човека, даващо достатъчно количество витамини и биологически активни вещества. Растителната клетъчна структура способства за извеждането на вредните вещества, явява се и най-добрата профилактика при онкологичните заболявания на хранителния тракт и на първо място- дебелото черво.
   Пол Брегг с живота си е доказал ефективността на своите препоръки. Мечтаел е да доживее до 120 години, но загива на 95 години при нещастен случай по време на морска разходка- представете си, карал е дъска по вълните. При аутопсията кръвоносните му органи- основния показател за възрастовите изменения- са съответствали на органите на трийсетгодишен млад мъж. Разбира се, спрямо себе си е бил по-строг. Допълнително веднъж на 4 месеца е провеждал 1-2 седмично гладуване, месо е употребявал веднъж в седмицата. Но в същото време е смятал тези ограничения твърде строги за своите последователи, тъй като за личната му система е необходимо съответното здравословно състояние и много над средностатистическата сила на волята.
   Опасенията на последните десетилетия, свързани с нитратите в растенията, са леко преувеличени. Разбира се, доколкото е възможно на тази замърсена планета,  трябва да се стремим към екологично чисти продукти. Във всеки случай ,малко хора знаят, че нитратите в месото са много повече, отколкото в зеленчуците и плодовете, тъй като те се натрупват дълбоко в животинските тъкани при храненето на животните с трева.
   Много са въпросите за разделното хранене. Белтъчините се превръщали във въглеводороди и обратно. Хляб и месо било например  крайно несполучливо хранително съчетание..... С безспорни опити е доказано, че при разумно количество в хранителния тракт много бързо настъпва преразпределение на храната. Организма не бива да се подценява, той знае какво да прави, важното е да не се преяжда...........



  Ето, тези фрагменти подбрах, но имам обещанието на д-р Корепанов, че е съгласен  книгата да излезе и на български език / това ще е грижа на фондация „Неогенезис”/.Твърдо държи на думата си, че ще дойде в България през втората половина на септември, значи, някои от вас биха могли да  се консултират с него. Предоставя ни правото да представяме неговите продукти в България, за да ги има в помощ и на българските онкоболни. Тепърва ще договаряме как и по какъв начин да  дава редовни  периодични консултации и и у нас. Надяваме се, че това е  само началото на бъдещата ни съвместна дейност. 
нагоре