РАК И НАСЛЕДСТВЕНОСТ - каква е връзката?

Въпреки големия напредък на медицината,една част от онкопациентите не оцеляват в борбата с рака.Вечи има свръхапаратури,нови методи,нови лекарства,нови терапии.

Но има едно поле,което всеки ч„овек е длъжен да си знае- и това е проблема за за заболеваемостта от рак и за наследствения фактор.

И така – предава ли се по наследство ракът?

Ако има такава линия, какво може да намали този риск?

РАКЪТ И НАСЛЕДСТВЕНОСТТА - ИСТИНА И МИТОВЕ
Онколозите от цял свят считат, че наследствеността наистина има роля в предразположеността към някои видове рак.Но наследствеността има значение при неблагоприятно стечение на редица външни фактори. Т.е. даже ако човек има в рода си даже няколко случая на заболяване от рак, той може да бъде 100% здрав.

Но- до време.

Влошените условия на живот водят до стрес, така спящата наследствена клетка лесно може да излезе наяве, давайки сигнал за себе си.

Най-често срещаните „наследстгвени „онкологични заболявания: -рак на млечната жлеза;
- рак на дебелото черво;
- рак на яйчниците;
- злокачествени образувания в главата;

  • - левкемия;

  • - рак на бъбреците;

  • - рак на ендокриннните жлези;
    - рак на белите дробове……
     

Според резултатите от последните изследвания, лимфомите също имат генетична предразположеност.

КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ ТАЗИ ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНОСТ ?
Можете сами да се справите бързо и лесно-трябва да се проучи семейната анамнеза,тоест историите на заболяванията в семейството..

Към групата с повишен риск се отнасят хората, които са най-близките роднини на болните от рак.

Особена опасност има за хора,на които:

- в семейството има 2 или повече случаи на онкологични диагнози на роднини преди тяхната 50-годишна възраст.

-при някои членове на семейството има подобни туморни новообразувания;

-при роднини туморното образувание е открито повторно /рецидив/.

Откриването на тези признаци трябва да заостри вниманието на всеки човек. Наличието на тези признаци не означава задължително развитие на злокачествени тумори, но рискът е налице заради сходството в гените..Тогава на помощ идват генетичните изследвания,тъй наречената „карта на истината“.
 

Най-прецизни резултати се получават с помощта на молекулярно-генетически изследвания, доколкото главна причина за развитието на злокачествения процес е обикновено мутиращ ген.Сега специалистите предоставят цял набор от генетически маркери, които показват предразположеността на даден човек към рак и даже към определен вид рак.
Генетическият молекулярен анализ се заплаща с висока цена, но засега той е единственият способ за максимално точна оценка на риска.
КАКВО ДА СЕ ПРАВИ ?
Да допуснем, че сте разбрали, че се намирате в зоната на риска.
Какво да се прави по-нататък ?
Внимателно трябва да се следи здравето - нали човек, когато е предупреден, може своевременно да осъществява профилактика и да предприеме екстрени терапевтични мерки, да направи всичко възможно да избегне предаването на мутирали гени на потомците.Това може да стане по молекулярен път€ Отначало един път годишно, а след 50-годишна възраст един път на 6 месеца да се изследва онкомаркерите в човешката кръв/тоест взема се кръвна проба./.Със сигурност в рамките на 70-75 %те позволяват да се открие проблемът дори тогава, когато болестта все още не се е проявила.Тези анализи са напълно достъпни и евтини и предпазват от редица сериозни проблеми в бъдеще.
В ранните стадии ракът е лечим. Но тук идва едно коварство нарака-гочно в ранните стадии той много трудно може да бъде открит.
В някои случаи лекарите препоръчват отстраняване на органите-мишени – това става най-често при наследствена предразположеност към злокачествени образувания на яйчниците и млечната жлеза. В други случаи са необходими малко повече изследвания.Но така или иначе,предупреденият човек може да си създаде система за лично наблюдение и контрол. Тогава шансът да не се срещне очи в очи с диагнозата „Рак“ става огромен.
 

нагоре