Теория, която смайва

Ракът не е болест, а наше видообразувание

Екип от американски учени преди няколко седмици представи изключително оригинален поглед за причината за възникването на рака у човека. Екипът изследователи се намира в Калифорнийския университет в Бъркли /САЩ/ и се ръководи от Питър Дюсберг. Тяхната идея в пълен вид е публикувана в списанието Cell Cycle.

От тяхна гледна точка раковото заболяване е вид свидетелство на това, че в човешкото възпроизводство се извършва процес на човешко видоизменяне.В този смисъл, твърдят те, онкологично болните сами по себе си се явяват като вид преходна човешка форма.

Тази идея не е нова-за пръв път предположението, че може би канцерогенезата е един от начините на човешкото видоизменяне, е изказал през 1956 година известният биолог-еволюционист Джулиан Хаксли, създател на изследователския фонд WWF. Джулиан Хаксли е брат на не по-малко известния писател Олдъс Хаксли, автор на романите „О, нов, дивен свят” и „Вратите на възприятието” и внук на един от най-близките сподвижници на Чарлз Дарвин- Томас Хексли.

Тази мисъл идва в ума на Джулиан Хаксли, когато се натъква на един широко известен факт-раковите клетки нямат стабилен кариотип, тоест нямат постоянно число хромозоми. А съгласно наблюденията на еволюционистите, точно такава ситуация е характерна за тъй наречените преходни форми, тоест група същества, от които започва да се формира нов вид.

Американската група изследователи от Калифорнийския университет смята, че канцерогенезата се явява един от начините по които човешката раса се видоизменя, защото раковите клетки по принцип нямат стабилен кариотип. При това Дюсберг и неговите колеги не приемат сега съществуващите теории за причината за възникване на раковите образувания в човешкото тяло, според които злокачественото израждане на клетките е предизвикано от множество мутации, произтичащи от различни ключови гени на това тяло.

Те смятат, че причината за канцерогенезата не са гените, а хромозомните проблеми, като например удвоените числа на хромозомите, делецията /изпадане на цели хромозомни участъци при тяхното копиране преди делението на клетката/, преобразуването на хромозомите/когато един хромозом се „пришива” към друг/ и т.н.

Съвсем очевидно е, смята екипът изследователи, че видоизмененията при рака засягат не един, даже не десетки, а цели хиляди гени.Но мутациите от подобен мащаб променят кардинално структурата на самата клетка, която в резултат на такова преустройство, може вече да претендира за името родоначалник на нов вид.Защото тя кариотипично / и, съответно, биохимично/ вече няма нищо общо с клетките от стария вид.

Един от най-разпространените механизми на това видообразуване при канцерогенезата, според американския екип, е анеуплоидията/ неизправността/.

Тази „неизправност” се проявява в това, че при копиране на хромозомите се появява не една, а няколко хромозомни „клона” /типично проявление на анеуплоидията е заболяването синдром на Даун/При синдрома на Даун при болните от този недостатък присъства излишно копие на 21 хромозома.

Според групата на Дюсберг, анеуплоидията е свойствена за всички ракови клетки и, по тяхно мнение, тя се явява не следствие, а вид раково прераждане.

Всичко в човешкото тяло започва с някакво необяснимо повреждане на механизма на удвояване и разделяне на хромозомите. Обикновено в резултат на това необяснимо увредено деление една от дъщерните клетки винаги се оказва с излишно копие, а друга, обратно, не си получава никакво копие /това може да стане не само в единични клетки, а в цели „клонове”/.В нормалните условия тази ситуация за повечето видове човешки клетки е равносилна на смъртна присъда / само растителните клетки са в състояние да издържат такава аномалия и затова там, при растенията, има толкова чести случаи на полиплоидия- събиране на няколко хромозомни копия в едно ядро/.

Само че много рядко се случва такава неизправност в човека да не влияе на останалите жизнеспособни клетки.Тогава една се закрепва в генотипното потомство и след няколко поколения тя вече се превръща в норма. Съществата, в клетките на които се е осъществила тази норма, репродуктивно се отдалечават от своите родственици, а това от своя страна вече става механизъм за образуване на нов вид.

Подобни случаи се отбелязват при образуването на новите видове земноровки, най-дребните бозайници на планетата/в България най-разпространена е кафявозъбата земноровка/, таралежите и още представители на групата насекомоядни.
Американската група подчертава, че раковите клетки притежават много нестабилен, подвижен хромозомен състав.Това означава, че тяхното количество и качество при потомците може извънредно много да се отличава от предците.Такова явление често се случва на първия етап от формирането на нов вид същества. Разбира се, съхранението на тези „проблеми” при потомството е възможно само при условие, че от тях няма да пострадат механизмите, осигуряващи нормално клетъчно деление.

Само че, както доказват обстойните изследвания, при раковите клетки е точно такава ситуацията-те се делят митотични, тоест с помощта на обикновеното деление, при което не се извършва редукция на хромозомите и докато гените, управляващи митотозата, не са засегнати.Нестабилността на кариотипа не е пречка за размножаването на раковите клетки.

Като доказателство на своята теория тази изследователска група представя резултатите от кариотитипичния анализ на раковите клетки в няколко клетъчни линии, в пределите на няколко поколения.Оказало се, че в пределите на една линия съставът и строежът на хромозомите на клетките не се изменя, но при това може много силно да се отличава от хромозомния състав на рака на друг вид или даже при същия вид рак, но в тялото на друг пациент.

Като най-показателен служи примера за знаменитата клетъчна линия HeLa- тя е взета от тялото на онкоболната Хенриета Лакс през 1951 година .Тази клетъчна линия се възпроизвежда и досега. Чрез нея е доказано, че такава линия може да съществува самостоятелно, тоест извън организма на „родителското тяло”, а нейните клетки притежават напълно стабилен кариотип в сравнение с тези клетки, които е имало в първите години от съществуването и.но тази клетъчна линия е много различна от нормалните човешки клетки.

И така, според тази теория, получава се на практика това: канцерогенезата не е толкова болест, колкото свидетелство, че човешкия род, който по принцип не е стабилен- в човешкото си размножение продължава да върви в процес на видообразуване.

Затова тези, които страдат в момента /или в миналото/ от ракови образувания, според авторите на тази хипотеза, трябва да се приемат като преходни форми между стария и нов човешки вид.Както е видно от синтетическата еволюционна теория, такива хора имат по-малки шансове за оцеляване, докато условията на стария тип принципно не се изменят.Само в този случай част от преходните човешки форми получават „пътен лист в живота” и формират нов вид.

Друг въпрос е, че да се разбере що за нов вид е това, засега е почти невъзможно-пред учените е само началото на процеса, в стадий на „кариотипична дестабилизация”. Клетките, в които се извършва тя, сами по себе си не могат да създадат такава устойчива структура, което е потвърдено с много на брой експерименти - от същите тези ракови клетъчни линии не може да се „изгради” нормално функционираща тъкан. Но навярно с времето напред, когато нестабилността завърши, тези клетки, както ни демонстрира клетъчната линия HeLa, ще са в състояние да създадат нещо подобно на нея.

Просто в организма на онкоболния човек, заради бързината, с която става израждането на нормални в злокачествени клетки, не се стига до този стадий-човекът умира по-рано, отколкото е необходимо на раковите клетки да се стабилизират. Обаче, не е изключено, ако страдащия от рак попадне в някакви по-други условия, които му помагат да преодолее съдбоносния стадий, то този човек има шансове да оцелее, превръщайки се в особа от някакъв нов тип.

И накрая на американската теория- не бива да се забравя, че еукариотите, към които се отнасят и хората, са в процес на видоизменяне-нещо, което е толкова спешно и може да продължи даже и милиони години.А с рака борбата трябва да стане незабавно, тук и сега-навсякъде, където има страдащ човек!

Затова откритието на групата на Дюсберг, освен теоретическа, има и практическа ценност- то ще помогне основно да се преразгледа методиката на Борбата със злокачествените образувания в човешкото тяло.Ако тази теория е вярна, сега учените и изследователите на лечението трябва да се концентрират не върху неутрализирането на мутационните места, а на борбата с дестабилизацията на кариотипите, тоест, за стопиране на механизмите на неправилното копиране на хромозомите.Това, разбира се, никак не е просто, но е напълно достижимо.

нагоре