Братовчедите на „Тамоксифен”

 В последните 30 години няма по-използвано лекарство при лечение на рака на млечната жлеза / рак на гърдата/ от „Тамоксифен. И въобще , в медицинската практика за лечение на всички видове рак, „Тамоксифен” вероятно държи първенство по най-дълга издържливост и приложение в практиката.

Какво е „Тамоксифен” и защо е толкова предпочитан? Въпросите са много, при това в различни посоки, при това не само с положителен знак.

Началото: „Тамоксифен” е продукт, създаден и произведен от фармацевтичната компания Zeneca. С голяма надеждност са доказани следните му качества:

  • неговото противодействие на развитието на рака на гърдата чрез блокиране на производството на естроген в женското тяло/това е и най-добре изученото му положително качество/. А естрогенът, както някои добре знаят, е хормон с много важни функции,за много органи на тялото.Веществото естроген е изключително за съзряването на плода в майката, следователно от него зависи раждането на нормално човешко същество. Естрогенът спира развитието на раковите клетки в онези случаи, когато те са от типа хормонозависими, т.е. при около 50-70 % от диагностицираните с рак на гърдата. Химическият продукт на естрогеноподобно вещоство от типа на „Тамоксифен” блокира развитието на раковите клетки не само на гърдата, той предпазва и от възможни рецидиви в матката,защото и там има такава хормонозависима опасност на клетъчно деление.
  • засега само „Тамоксифен” блокира опасността от неконтролираното нарастване, известно като киназа С / РКС/ - чрез тази киназа се ограничава активността на онкогените;
  • пак този препарат има доказани защитни ефекти при костната тъкан и това е както една от съществените разлики,така и негово предимство пред други видове от тъй наречената таблетна химиотерапия.

Освен това:

още през 1966 година в списание „Биологична химия” са публикувани доказателства на изследователска група от Университета в Южна Калифорния за други негови изключителни свойства: той включва в своята защитна дейност не какво да е, а свободните радикали в тялото, класифицирани като изключително опасни за здравите човешките клетки. От това пък следва, че е несъвместимо едновременното приложение на „Тамоксифен” и прочутите антиоксиданти като витамините А,С, и бета –каротените/ с изключение на глутатиона/. Още преди 40 години става ясно,че ако се произведе и прилага при жени с рак на гърдата, „Тамоксифен” не допуска и прави опасно съвместяването си с горепосочените витамини. С аналогични заключения е и изследователската група на производителя Zeneca Pharmaceuticals . Там със завиден успех доказват,че произвежданият техен „Тамоксифен” „впряга” надеждно свободните радикали в работа и те от своя страна заставят раковите клетки да се самоунищожават.

В хода на научните доказателства за необичайността на новия тогава препарат „Тамоксифен” клинично е доказано, че като произвежда или улавя необходимите му свободни радикали, в същото време самия „Тамоксифен” представлява мощен антиоксидант..Затова жените, приемащи „Тамоксифен” ,след 6 месеца имат много по-малко свободни радикали в кръвта си, отколкото е имало в началото на приема.Те също така получават високо съдържание на антиоксидантни витамини и ензими в кръвта си, което пък доказва, че „Тамоксифен” консервира собствена антиоксидантна защита в тялото.

Друго важно свойство на препарата е неговата антиканцерогенна способност да се намесва в клетъчния цикъл. Казано на обикновен пациентски език, клетъчния цикъл,това е свойството на всяка човешка клетка да се възпроизведе в нова клетка. Нормалните клетки винаги застават като на проверка в такъв момент, за да се гарантира ,че не се израждат в злокачествени. В това време става и отсяването на тук-там появилите се ненормални клетки. ”Тамоксифенът, който е един от видовете химиотерапия, възстановява строгата проверка там, където вече се е получил пробив и е започнало ненормално безкрайно деление и размножаване на клетките.

Всичко дотук е добро,нали!

Но с „Тамоксифен” все пак има нещо ненаред!

И както при положителните му страни, ще започна пак поред:

1.”Тамоксифен” има странични действия и те не са от леките!

Редица проверки и клинични изследвания показват, че „Тамоксифен” си върши работата добре, само ако се приема 5 години, според едни изследотели, докато други твърдят, че той е полезен в рамките на 2 години. Освен това има много доказателства, че препаратът се видоизменя и изменя своята дейност било след определени месеци, било след няколкогодишно приемане от дадена жена. И на всичкото отгоре започва да „храни” не какво да е , а новите,вече тамоксифен-зависими, видове рак. Което пък доказва, че след като е създаден да спре определени видове рак,той е в състояние да предизвика други видове.

Едно от тежките му доказани „провинения” е увреждането на ген р53, изключително важен регулатор и ограничител на туморите в тялото. В здравия организъм този ген изпраща команди, които прекратяват клетъчния размножителен цикъл, ако в него са се появили увредени клетки и ги принуждава да се самоунищожат. А сега си представете какво става с човешко тяло, където този надежден и много важен охранител -ген р53-е увреден ...

Националния институт за рака в САЩ и Центърът за изучаване на рака на Слоунг Кетъринг, всеки по свой път, имат обнародвани данни, които показват, че „Тамоксифен” предизвиква опасни мутации както на ендометралните клетки, така и на самия ген р53..Оттогава периодично се чуват изследователски гласове, че непременно са необходими допълнителни и окончателни изследвания,за да не установят докрай опасностите на препарата.Но както знаете, те не се провеждат.

В лекцията на д-р Матиас Рат, публикувана в линк „Новости” на този сайт, световноизвестният учен нагледно ви разказва защо мощните фармацевтични компании не допускат да им се противоречи на производтството / за „тамоксифен” годишно то е в порядъка на милиарди!/.

От пет-шест години има постоянни гласове на учени,че „Тамоксифен” по всяка вероятност носи и т.н. лекарствена зависимост...

Казано на обикновен език, в надеждността на „Тамоксифен” има много бели петна и пукнатини и и редица научни институти, работещи за борба с рака,го причисляват към все по-рисковите лечения на рака на гърдата.

И тогава?

През 1991 година учени от Института за хормонални изследвания в Ню Йорк съобщават, че са успели да предизвикат същите предпазни и спирателни действия, чрез активния естроген естрадиол, но без използване на химически лекарства /разбирайте-без „Тамоксифен”/.Първите опити са при 12 здрави жени,но с наличие на опасност от поява на рак на гърдата.. За половината от тях настъпва заличаване на опасността.

Започват масирани изследователски опити само върху мишки-самки, склонни към развитие на рак на гърдата. Нагледно се постига стопиране в разпространението на рака в организма, при това с подчертано намаляване на самото злокачествено образувание.

Ето така се стига до появата на Индол-3-карбинол /I3С/-фитохимикал, произведен от растенията на клас кръстоцветни: броколи, цветно зеле, брюкселско зеле, ряпа, обикновено зеле, китайско зеле, синапено семе и т.н.

През 1997 година от Центъра за онкологични изследвания към Университета „Рокфелер” / Strang Cancer Reasearch Laboratory at Roskefeller University/ идва съобщение за откритието, че когато Индол-3-карбинол /І3С/ видоизменя силната форма на естроген в слаба, той спира ръста на раковите клетки в порядъка 54-61 % .И освен това създава всички необходими условия за процеса апоптоза / саморазрушение/ на раковите клетки.

Малко по-късно започват интензивни клинични изследвания в Университета „Бъркли”,друго авторитетно научно звено в САЩ.Оттам пък идва научното съобщение, че Индол-3-карбинол блокира веществото МСF7,намиращо се в раковите клетки и го смазва ни повече,ни по-малко ,на 90 %.А това на прпактика значи поне три четвърти разрушена ракова клетка.

Освен това се оказва,че Индол -3-карбинол върши още една важна работа-той преобръща и отслабва засилената лоша естрогенна съставка 16ОНЕ ,виновна за появата на рака на гърдата и увеличава добрата 2ОНЕ,т.е. на практика предизвиква значително подобрение и туморна регресия.

Има редица сложни наименования и описания на химически реакция в дейността на Индол-3-карбинола, те са ясни най-вече за лекарите.За пациентките остава следното заключение на тези и още няколко други прочути научни звена за борба с рака:

Индол-3-карбиенол спира ръста на раковите клетки

поне колкото „Тамоксифен”,

и даже малко повече, при това без страничните действия или опасните последици на продължителното приложение.

В отчети на Медицинския център на Университета в Ню Йорк, направени в периода 1999-2001 годинаса анализирани изследвания на пушещи жени, застрашени от рак ,които са получавали по 400 мг Индол-3-карбинол /І3С/.Резултатът-силно намаление на най-силните канцерогени в дробовете им.

В изследванията на Националния институт за борба с рака на САЩ ,обхващащи на 80 субстанции, включително и „Тамоксифен” в това число, победител по резултатност е І3С,тоест Индол-3-карбинол. А само преди година-две, фармацевтичната компания Hoechst Marrion Roussel обяви,че е патентовала около 10 нови фитопрепарати,напълно подобни на І3С.При това съобщението им беше по-разширено:ожттам беше обявено, че индоловите препарати могат и ще лекуват много болести, като автоимунните от типа на резсеяната склероза, артрит, страшната „вълчанка” и т.н.

И сега идва ред на въпроса-а защо го няма Индор-3-карбинола и изобщо индоловите препарати?

Отговорът е много прост: изследванията и доказателствата се правят обикновено в университетски научни центрпове ,а те са финансово много по-слаби и зависими, отколкото е мощния гигант Зенека,например.Или образно казано, стотиците хиляди долари не могат да се конкурират с милиардите долари. Ето ви и едно сравнение: за клинични тестове с „Тамоксифен”, преди години правителството на САЩ е заделило 100 милиона долара. В момента за клинични тествания с Индол-3-карбинол са отделени само няколко стотици хиляди долари- например едно от тези изследвания е обхванало само 160 жени, за период от две години и половина,като в менюто е дадено предимство на специалните зеленчуци, съдържащи индоли.

Важното е друго- че определени центрове и малки компании вече произвеждат индоли. За жени с тегло между 60-80 кг е достатъчна норма от 400 мг Индол-3 карбинол, при това с предупреждение за прием на по-голямо количество вода всекидневно.

И още нещо- всички изследвания досега показват ,че няма 100-процентно излекуване на рака на гърдата, даже и от Индол-3 –карбинол. Даже и когато цифрата 91 % изглежда прекрасно, това все още не означават понятието „напълно”.

А за да продължа фактите,които доказват,че „Тамоксифен” навярно в недалечно време ще поотстъпи пред природните индолови препарати, ще се спра накратко и върху руския вариант на Индол-3-карбинол,който носи името „Индинол”

„Индинол”-ът също отчасти прилича на „Тамоксифен” и също като американския си събрат не му отстъпва по свойствата, чрез които постига унищожаването на раковите клетки. И той прекъсва клетъчния цикъл, ако се получи поява на безкрайно и безконтролно деление..Но и той си има съществена,присъща само на него ,разлика: антитуморната му активност е много по-силна и едновременно с това по-безопасна.

При „Тамоксифен” тази активност е в границите на 60-процентна смърт на раковите клетки;

При „Индинол” този фактор е в рамките на 90 %.

При ER-отрицателните тумори „Индолин” е в състояние да прекрати синтеза на ДНК при новообразуваните клетки, „Тамоксифен” няма такава способност.;

„Индинол” може да възстанови важните гени р21,р53 и да ги накара да заработят пак в посока на унищожение на появилите се в организма ракови клетки, докато в същото време „Таемоксифен” може да предизвика генна мутация и да увреди същите тези охранители вътре в човешкото тяло.

Пак „Индинол” може да предизвика апоптоза/смърт/ на канцерогенни клетки, появили се в следствие на натрупване на химически вещества в тялото, негово величество „Тамоксифен” е безсилен в това отношение.

Според клиничните изпитания в Русия, в дози,превишаващи многократно профилактическата рамка, „Индинол” не предизвиква никакви странични ефект.

Остава да напиша и мнението, което срещнах на няколко места в сайтове на най-известните им онкологични центрове: въпрос на съвсем близко бъдеще е лечението на рак на гърдата най-вече с „Индинол”.И много е важно, че след рак на гърдата са изброени и още няколко страшни дагнози: той е ефективен и при рак на простатата, на хранопровода, на отделителната система, на щитовидната жлеза. Видях, че в руския център по рентгенорадиология клиничните изследвания за надеждност вече са приключили и очевидно предстои големия старт във всички руски онкоцентрове. На практика препаратът „Индинол” вече е готов за масовото здравно лечение.

Има и още една новост: вече се работи по възможността да се комбинират двата враждуващи „братовчеди- „Тамоксифен” и „Индолин”-защото досегашните опити подсказват, че в тази посока могат да дойдат впечатляващи резултати.

Както се казва - предстои ни да видим..И да решаваме за себе си!
нагоре