Витаминните легенди /С и В17/

1.Витамин С

Двама прочути учени са Нобелови лауреати заради доказтелствата,че с високи дози витамин С може да се спре или даже да се предотврати развитието на рак в човешкото тяло.

Първият е д-р Лайнус Полинг от САЩ,след него идва проф. Ото Варбург от Германия.

Революционното изследване и многогодишните анализи на д-р Полинг доказват на медицинските скептици, че ежедневния прием на големи дози витамин С укрепва здравето, повишава имунитета и допринася за съпротивата на организма срещу болестите, включително и срещу рак.

Този витамин- антиоксидант е крайно необходим срещу свободните радикали в тялото, предизвикващи преждевременно стареене; той има важна роля във формирането на колагена, необходим за нормалната функция на костите, кръвоносните съдове, тъканите и т.н. Тъй като витамин С не се синтезира в човешкия организъм , трябва да постъпва отвън.

Практически чрез храната е невъзможно да се получи цялото количество витамин С, необходимо за нормално функциониране на организма. И потребността от допълнителен прием е наложителна. Особено в днешни дни, когато въпросът за качествената човешка храна отдавна е тема за много тревожни коментари.

Полинговата формула на витамин С е еталон в световното производство на витамините, тази формула е подчинена на неговото научно доказано твърдение, че витамин С трябва да се приема за продължителен и даже много дълъг период, в количество, до 200 пъти превишаващо дозата на витамин С във всекидневната ни храна..

Изследванията си в света на витамините Лайнус Полинг започва в средата на 60-те години - един тежък период в неговото здравословно състояние. Точно тогава, когато търси спасение за себе си, той започва и нов етап в научната си дейност, който довежда до истинска революция в медицината.

За лекарите и фармацевтите прозвучава като шок изявлението на Полинг, че в критичен здравословен момент човек трябва да приема витамин С в дози, превишаващи 200 (двеста!) пъти общоприетите норми.

Следва специално уточнение-много е важно в тежки ситуации витамин С да се прилага венозно-тогава той се натрупва в обем 25 пъти повече,отколкото ако се приема през устата.

Своето твърдение Полинг подкрепя със строго анализирани научни данни, в които има и такива доказателства: всички млекопитаещи на Земята, с изключение на човека и маймуните, синтезират витамин С в собствения си черен дроб в количество, пропорционално на теглото. При възрастен човек такава пропорция означава 10-12 грама на ден- точно около 200 пъти повече от това, което днешния човек получава от обикновената си храна.

За да прекрати бурните обвинения за некомпетентност и ненаучност, Полинг започва експеримент със себе си, следват го и негови студенти-доброволци. Оттогава, до края на живота си (до 1996 година), всеки ден Лайнус Полинг приема точно такава всекидневна доза витамин С -по 10-12 грама на ден . Този буквално железен  навик той прави в  продължение на 30 години.

Първата от Нобеловите си награди получава за откритието си за обратнопропорционалната връзка витамин С - рак. Тоест,колкото повече витамин С-толкова по-малко рак /или опасност от рак/. Научно доказва, че колкото повече витамин С постъпва в тялото и продължително , толкова повече ще отстъпва ракът и обратно. Откритията му  подстоянно изумяват световната общност и тогава прозвуча признанието, че ако статутът на Нобеловите награди позволяваше това, Полинг би трябвало да стане за трети път нобелист.

Заради откритата неприязън на американската медицинска общност (и в частност американските онколози!), той пренася работата си в помощ на онкопациентите в  Шотландия и Канада –там, в сътрудничество с тамошни онколози, Полинг започва експерименти с онкоболни в последен стадий рак, обявени за неоперабелни от своите лекари (прочетете статията „Ортомолекулярна терапия” в линк „Хранене и рак” на сайта www.anticancer-bg.com). Състоянието на тези пациенти се сравнява с пациенти от клиники, където не приемат неговата теория.

Резултатите са феноменални, а това от своя страна предизвиква масов гняв на американски, английски и канадски онколози към Полинг. Имало е защо да се гневят- ако този вид онкоболни в уж „редовните „клиники преживяват максимум до 6 месеца, Полинговите доброволци  живеели и живеят години напред, при това, не изглеждащи като неизлечимо болни.

Точно тогава светът го нарича „Човекът витамин С”. Първоначално това  словосъчетание било медийна подигравка, но само след няколко години то се превръща в поредния уважителен символ към Полинг. В края на 80-те и началото на 90-те години той вече е безспорния световен авторитет и в биохимията, и в медицината.

Не е случайност враждебното отношение към Полинг  от тъй наречените медицински „капацитети”. Наричали са го „Отровен тигър”,т.е. човек, който се е отровил от приеманите от самия  него витаминни субстанции. Но за разлика от нападките, Полинг и в края на живота си изглеждаше блестящо. Изключително жизнен, пословичен работохолик , невероятно енергичен, открит в отношенията си към хората- такъв е и в своята 95 година, когато една случайност прекъсва живота му.

На свои прочути опоненти, стараещи се да го злепоставят чрез въпроса: ”Вярвате ли в силата на традиционните методи за лечение на рака?”, Полинг отговаря невъзмутимо:”Безусловно!”.

Веднага след това обаче, с присъщата си твърда убеденост, допълва:”Но аз смятам, че окончателните успехи в борбата с рака ще бъдат достигнати с помощта на витамините, а не на лекарствата.”

Може да се каже, че реално той самият винаги си е първия „пробен „ пациент за онази стройна система за борба с рака, която  нарича „Ортомолекулярна медицина”.Това е напълно нова стратегия за лечение на онкопациентите и в нея първо място получават не лекарствата, а витаминотерапията!

„Необходимото условие за добро здраве се явява наличието на нужните молекули в нужното количество в нужното място на човешкото тяло в нужното време” - това негово изречение става нещо като девиз на новата медицинска наука.

„Аз съм убеден-казвал Полинг на свои пациенти-че вие можете да продължите благополучната късна част на Вашия живот с 25 и даже 35 години, ако в младостта си и особено в средната възраст започнете да приемате нужното ви количество витамини и особено витамин С..”

Независимо,че д-р Полинг не е в нашия свят почти 20 години,  и сега непрекснато се правят изследвания за приложението на витамин С в борбата с рака. Последното /засега!/ проучване заърши наскоро-правиха го експерти на Националния институт за борба с рака-САЩ. Само преди 2-3 месеца те обявиха резултатите си- високите дози витамин С са спасили при експерименталното им лечение хора с рак на простатата,на гърдата, някои форми на белодробен рак...Изследванита кои точно видове рак се влияят най-силно от високите дози витамин С продължава и в този момент.

Във всички случаи обаче се посочва,че при прилагането на високи дози витамин С трябва да се следят бъбреците-поради голямото натоварване с витамин С.

2.Витамин В17

В момента в България има нещо като истерия-масово се пият всевъзможни дражета с витамин В17, в интернет се носят неверятни писания за неговата уж дълго скривана функция да лекува рак.

Каква е истината?

Първите свидетелства за използването на амигдалин /витамин В17/ за лечение на рак се появяват в средата на 19 век, макар че в древната китайска медицина горчивият бадем, съдържащ значително количество витамин В17, се е прилагал при лечение на тумор преди три хиляди години.

Витамин В17, в пречистен и концентриран вид  и наричан лаетрил,  е открит от Ернст Кребс едва през 1952 година. Методът на лечение на рак е приемане на витамин В17 предизвиква много разгорещени спорове в продължение на последните 30 години. Механизмът на унищожаване на раковите клетки с витамин В17 е достатъчно добре проучен и като алтернативно лечение се използва от онкологично болни,макар че в държави с анпреднала онкологя като Канада го обявиха за предимно опасен,отколкото полезен..

Твърдото ядро в сърцевината на кайсията представлява плътна обвивка, която защитава един от най- важните хранителни продукти на земята. Каисиевите ядки са основна част от диетите на такива народи като индианците Navajo, Hunzakuts /жители на Хунза в Хималаите/, абхазците и много други… Сред тях  почти не се среща  онкологично заболяване, макар че диетата им съдържа традиционни хранителни продукти.

    Витамин В17, или нитрилозид, се съдържа в семената и ядките на горчивия бадем, кайсията, трънката, вишната, нектарините, прасковите, ябълките, сливите, царевицата, черното просо, обикновеното просо, лененото семе, а така също и в много други хранителни продукти, които, като правило,  са почти изключени от менюто на съвременната цивилизация.

Ядра, плодове или семена съдържат и други хранителни вещества, включващи белтъци, ненаситени мастни киселини и различни минерали. Най-разпространеният източник на витамин В17 се съдържа в ядката на прасковата.

През 1952 година биохимикът Ернст Кребс извлякъл от ядката на кайсията първият пречистен и концентриран вид витамин В17 . След консултация с един от ръководителите на Националния онкологичен институт на САЩ - доктор Дин Берк- биохимикът Ернст Кребс дава нова съставка и названието лаетрил, което е съкращение от неговото пълно химическо наименование лавоманделонитрил /Lavo-mandelonitrile/.

За пръв път витамин В17 е отделен от химика Лебиг още през 1830 г. Тогава той получил името амигдалин. Лаетрил всъщност е най-концентрираната и лесноразтворима форма на амигдалина.

През 50-те и 70-те години на миналия век в медицинските среди се появява силен интерес към ново лечение на рак, благодарение на което се унищожават раковите клетки.

За това допринесоха и изводите от изследванията, публикувани в нашумялата книга на доктор Ернст Кребс „Светът без рак”.-

След няколко години съдебни дела и научни дискусии официалната медицина губи интерес към витамин В17-заради липсата на конкретни доказателства при реални пациенти.

През 1962 г. доктор Джон Морон публикува резултатите от лечението с лаетрил на 10 пациенти, страдащи от неоперативен вид рак. Лечението с венозно инжектиране с лаетрил, продължаващо от 4 до 43 седмици, води до регресия на метастазните видове рак, до облекчаване на общото състояние на болните.

Но голямото насочване към витамин В 17 става през 80-те и 90-те години.

От всички легендарни писания за чудото витамин В 17,напълно реални са експерименталните лечения на само един човек,който прави много внимателни и задълбочени анализи и изследвания. Нещо повече,докладите му и анализите му стават достояние на не една онкоогична школа в света и дълго време са основен обект на спорове и обсъждания.

През 1994 г. доктор Бинзел / dr Binzel/ публикува свои резултати от лечението на онкологично болни с лаетрил –лечението и наблюденията обхващат периода между 1974 г. и 1991 г. Запомнете- наблюденията му са продължили цели 17 години. Той комбинира венозен и перорален прием на лаетрил, като задължително започва с венозно прилагане –началната доза е от 3г/мл, увеличавайки я достига до 9 г/мл.

След едномесечен период инжекциите са заменени с прием на лаетрил перорално/през устата/ в количество 1 г преди сън. Бинзел също така включва в рациона и различни хранителни добавки, ферменти на задстомашната жлеза, ниско калорични протеини, напълно изключвайки лесноусвояемите /фаст фуд/ видове храна.

След завършването на експерименталното лечение на общо 180 болни с първичен рак - обърнете внимание - без метастази, само с локализирани тумори, намиращи се в един орган/ , през 1991 година 138  от тях са живи.

При болните с метастазни видове рак от 108 пациенти бързо умират 32,тоест умира всеки трети още в началото на лечението..

Резултатите на Бинзел са направили силно впечатление. В своята книга той пише, че няколко от пациентите са живи  и  15-18 години след първоначалното им лечение с лаетрил.

Но в същото време следват предупрежденията:

Високите дози витамин В17 могат да предизвикат немалко странични действия, включително и смърт: повдигане, главоболие, световъртеж, понижаване на артериалното налягане до драстични нива, мускулна слабост и /внимание!/- блокиране на сърдечната дейност.

И още едно предупреждение:при приемането на високи дози витамин В 17 непременно трябва да се ограничи употребата на следните продукти, които съдържат амигдалин:  бадеми, целина, кайсии, праскови, грахови шушулки, ленено масло, орехи.

нагоре