Ортомолекулярната терапия на Лайнус Полинг и практиката на доктор Хофер

Основател на ортомолекулярната медицина е американският биохимик, двукратният лауреат на Нобелова награда Лайнус Полинг.За него вече ви разказах на няколко места /в линковете „Диетотерапия „ и Антиканцерогени”/.Ето как Лайнус Полинг формулира принципа на действие на това ново направление в медицината:” Ортомолекулярната медицина-това е съхранението на здравето и лечението на болестите по пътя на промяната на концентрацията на веществата, които в нормално положение присъстват в организма на човека и освен това са отговорни и контролиращи неговото здраве.”

Лайнус Полинг е човек-явление, не е случайно, че той е посочен сред най-големите човешки умове на ХХ век и е поставен веднага след Айнщайн.Той е забележителен и с това, че чрез собствен пример-от 60 до 92-годишна възраст- прилага върху себе си откритията си за ортомолекулярната медицина.Неговият невероятно съхранен ум,пословичната му жизненост и на 92-годишна възраст,създаването на собствената му оздравителна система /особено по отношение на онкоболните!/,са най-добрият нагледен пример за силата и възможностите на ортомолекулярната медицина- благодарение на ортомолекулярните вещества, част от които приема в изключително високи дози, той се превръща в невероятното доказателство на възможностите човек да се съхрани с отлично здраве и жизнени сили до най-дълбока старост.

Думата „ ортомолекулярност” е с гръцко-латински произход- от гръцкото ортос /правилно, хубаво, добро/ и .латинското молекулус /най-малката частица на веществата/ се получава обозначението на нов клон на медицината, който поразява лекарската общност по света. Лайнус Полинг избира този термин през 1968 година, защото смята, че той най-добре обяснява терапевтическия принцип, който започва няколко години по-рано и доразработва до края на живота си /умира 1996 година, като създава своята изключителна система за лечение при тежки заболявания/

Ортомолекулярната медицина използва вещества, които по напълно естествен път идват в човешкото тяло -чрез храната или просто защото се намират по начало в нашия организъм. Това са жизнвеноважни вещества,най-вече витамини и минерали. Нашият организъм най.често не е в състояние да си ги синтезира самостоятелно.За да може човек да живее здрав и и да се чувства работоспособен ,природата е създала човешкият организъм така, че те да постъпват с постоянен приток в тялото му във вид на хранителни микроелементи. „Ортомолекулите „ нормално присъстват и в човека, и в растенията, и в животните.Това са витамините, минералите, аминокиселините, фосфолипидите, мастните киселини и още ред други биологично активни вещества /БАВ/.

Обаче при генетична предразположеност, при неблагоприятни състояния или заболявания,клетките на организма изпитват силен дефицит или повишена потребност от ортомолекулите.Наличието на непълноценното клетъчно хранене става първопричина за много болести. Спасението,според двукратния Нобелов лауреат д-р Полинг, е в постоянното поддържане на „ортомолекулярните дози”-оптималните количества БАВ ,необходими за реалните потребности на човешкото тяло в момент, когато то е силно уязвимо. Понякога се налага тези тъй наречени „дневни потребности” да превишават нормалните дози в десетки и даже стотици пъти, за да бъде спасен човекът. Във всеки критичен здравословен момент спасението може да дойде тъкмо от „ортомолекулярната медицина”, от „клетъчната медицина”,от „функционалната медицина”, от „метаболическата терапия”-това са различни имена на едно и също направление на медицината..

През 1952 година известният канадски психиатър, докторът на медицинските науки Абрам Хофер започва да разработва нов тип лечение на шизофрения, основан на принципа на ортомолекулярната терапия. За лечение на своите болни той използва свръхдози от витамините С и Вз/ниацин/.През 1955 година д-р Хофер констатира, че ниацинът силно снижава равнището на холестерина. Изследванията на Хофнер силно заинтригуват д-р Лайнус Полинг, който в това време се занимава с ъс задълбочено изследване на влиянието на свръхдозите от витамин С при критични ситуации в човешко заболяване-например ракът. В резултат на обединените усилия на двамата ,през 1968 година се появява книгата на Лайнус Полинг „Ортомолекулярна медицина”.Книгата става събитие за международната медицинска общност ,защото точно в този момент започва да се разбира важността на нутриентната терапия /нутриент-жизненоважно задължително вещество/. Но и критиците на Лайнусовата теория за значението на ортомолекулите никак не са малко, защото едва през 1986 година започва да излиза периодичното издание за ортомолeкулярна медицина – Journal of Orthomolecular Medicine.

Доктор Хофер започва да лекува онкоболни със свръхдози на витамин С и Вз,и по  чиста случайност. През 1978 година жена с рак на панкреаса по свое собствено разбиране започва да приема всеки ден по 10 грама/1000 мг/ витамин С. Семейният лекар на тази жена я съветва да се обърне към доктор Хофер, в това време в Канада той има изключително висока репутация в областта на витаминната терапия. Доктор Хофер не само одобрява,.но и препоръчва свръхдоза от 40 грама витамин С на ден. Освен това той добавя и още редица нутриенти /за тях ще стане дума в края на публикацията-б.пр./.След месец онкопациентката идва на контролен преглед и заявява ,че се чувства отлично. След още половин година пациентката звъни на д-р Хофер и му съобщава, че на контролния преглед с медицинско сканиране /CAT scan / в тялото и изобщо не е открито никакво злокачествено място. Лекарите не са могли да повярват на видяното и смятали,че апаратът се е повредил.

В обширно интервю с журналиста Питър Коук ,през 1997 година, освен за този първи случай, доктор Хофер разказва и за положителните си резултати в лечението на 800 онкоболни в напреднал стадий рак. Ето част от това интервю:

„След жената с рак на панкреаса , при мен случайността дойде отново чрез съдбата на мъж с рак на простатата с метастази в малкия таз. В онкологичната клиника му бяха казали, че няма повече никакви шансове за лечение. Аз му определих нутриентно лечение, в което най-важното бяха инжекциите с големи дози витамин С. След около половин година ми позвъни лекуващият го лекар и каза изумен, че ренгтгеновите снимки не са показала ни най-малък признак за рак в тялото. След това обаждане се свързах с пациента и реших да прекратя инжектирането на витамин С, като го посъветвах да започне да приема свръхдозите чрез устата. /перорално/.Този човек живя още 9 години и почина на 80 години, но не от раково заболяване, а от коронарна недостатъчност.

След тези 2 случая към мен започнаха да се обръщат за помощ роднини, приятели, непознати хора, за да спасявам техни близки онкоболни...След като успях да излекувам и да спася 45 души, вече бях в състояние да правя изводи- можех да съпоставям разликата между тези, които се лекуваха по моята нутриентна програма и тези, които не се подлагаха на нея. Лайнус Полинг настояваше да обявя и публикувам получените резултати. Започнах сериозна изпитателна програма, като в същото време внимателно разгледах историите на злокачественото заболяване на 134 онкопациенти, които лично наблюдавах в периода 1978-1988 година. Те бяха разделени на 2 групи- 101 души решиха да се подложат на моята нутриентна терапия,33-не я пожелаха, но се съгласиха да ги наблюдавам .Бързам да доуточня, че всичките 134 пациенти бяха в напреднал стадий рак, с различни метастазирания в тялото си и от всички тях официалната медицина беше „вдигнала ръце”,т.е. не им даваше никакъв шанс Срокът на преживяемост във втората група беше в порядъка 5-6 месеца. Срокът на живот при останалите 101 пациенти ,следващи моят протокол на лечение, в този момент вече е 10-20 пъти по-дълъг / т.е. повечето от тях са били живи и в добро здраве в момента на интервюто/..
Лайнус Полинг проанализира цялата получена от мен информация и я публикува. Поиска ми още доказателствен материал. Тогава му изпратих историята на заболяванията на още 170 пациенти. В това време се появиха масово компютрите и вече бях много облекчен- нанасях всяка история в базата данни. Веднъж в годината проверявах положението за всеки онкоболен, който се беше подложил на нутриентната ми програма, попълвах с нови факти и данни. Разбира се, че не мога напълно да гарантирам всички факти относно продължителността на живота им, всеки медик може да оспори фактите, тук се намесват и много лични фактори. Но аз проверявам детайлно факторът качество на живота. Извън всяко съмнение е ,че по този показател моите пациенти значително превъзхождат аналогичния показател при пациенти, неприлагащи моята нутриентна терапия. Аз съм убеден, че моят подход, базиращ се на антиоксидантно-нутриентната терапия, е много полезен при съчетание със стандартните терапии. Моето лечение не може да се нарече тяхна алтернатива. Ако имате тумор, вие трябва да го отстраните от тялото си. Ако радиотерапията ще може да ви помогне,направете я. Но когато добавите и ортомолекулярната терапия, вие намалявате или заличавате токсичността на химиотерапията и лъчелечението и получавате далеч по-добри терапевтични резултати.

Силно съм изненадан, че представители на Националния онкологичен институт за лечение на рака в САЩ /National Cancer Institute-водещата официална онкологична институция на САЩ / са решили да идват при мен за още допълнителна информация и доказателства...А аз вече съм събрал още 134 нови папки с истории на онкозаболявания. Но това е и резултат от упорството и помощта, които получавах от Лайнус Полинг. Даже той избра няколко много интересни истории на онкозаболявания с най-дълъг срок на живеене и много иска да ги представи пред официалните световни  инстанции”.

Между 1978 и 1999 година към доктор Хофер са се обърнали за помощ 1040 онкопациенти в последни стадии рак. В своята нутриентна терапия, освен свръхдозите от витамин С, вариращи от 3 и до 40 грама дневно, доктор Хофер прилага и следните допълнителни добавки:

ВИТАМИНИ И ЕНЗИМИ

Витамин Вз –втори по значение в терапията на доктор Хофер след витамин С.Съществува в 2 вида /ниацин и ниацинамид/.Ниацинът силно намалява лошият холестерол, повишава добрия, намалява риска от сърдечно-съдови заболявания,.Ниацинамидът няма ефект при липидите, но за разлика от първия подвид, няма съдоразширяващо действие. Витамин Вз е важна съставна част от функционирането на човешката ензимна система и при възстановяване на увредените структури на ДНК.

Дозата на витамин Вз по Хофер е от 100 до 1000 мг на ден.

Витамин Е /аlfha tocofherol succinate/ -воден разтвор, който има много голямо значение за ефективен самоконтрол върху размножаването и спирането на раковите клетки. 

Дозата на доктор Хофнер е между 400 и 1200 IE на ден /международните единици за измерване /.

Каротиноиди и бета каротини. Хофер ги предпочита като пресен морковен сок всеки ден, но не изключва и друг източник.

Фолиева киселина

Коензим Q 10.

Минерални добавки:

Селен /от 200 до 1000 мг дневно/.

Калций и магнезий / при жените е много важно калцият да е по 1000-1500 мг дневно/

Цинк и мед–в добре балансирано съотношение / цинкът да е около 50-60 мг дневно; при наличие на повече цинк се нарушава присъствието на медта/

нагоре