Специална страница

Часове преди да оперират майка му от рак, поетът Ивайло Диманов ми прочете свое стихотворение. Невероятни думи, които човек може да приеме като откровение за часовете на тежко изпитание. С разрешение на автора поставям творбата му в края на този сайт. Нека тези думи са посланието му до всеки от вас.

Хвърчило

Нощта разкопчава най-горното копче на блузата.
След миг ще изскочи горяща от страст месечина.
Животът е килър на нашите детски илюзии.
Не му позволявай да скъса връвта на хвърчилото.

Ще духне южнякът, проклетия даскал по музика.
Щурец ще засвири на своята стара валдхорна.
Животът е шоу, животът е приказен мюзикъл.
Не му позволявай да спира. Маестро, анкора!

Нощта разкопчава душата си с прелестна похот.
На другия край на планетата пускат хвърчило...
Животът е пълен абсурд, карцином на епохата.
Не му позволявай да стегне във примка връвчицата.

Мечтахме, танцувахме...Ей, тия трите неща и
Нощта се стопява във чашата с гръцка мастика.
Повярвай ми, всеки човек има право на щастие.
Не им позволявай да вземат усмивката ти!

Ивайло Диманов

нагоре